Съгласно Чл. 24, ал. 2 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребителите (ЗКНИП), банките са длъжни да предоставят право на избор на своите кредитоискатели, между неограничена отговорност (с цялото имущество на длъжника) и ограничена отговорност (само до размера на обезпечението).
Банките предоставят този избор, но на различна цена. Повечето от тях въведоха значителни ограничения в параметрите, в случай че кредитоискателят избере отговорност до размера на обезпечението, а именно:
- по-малък процент на финансиране;
- по-кратки срокове за погасяване;
- по-малък максимален размер на кредита;
- по-високи лихви.
За да ви помогнем да си изясните дали цената на този избор си струва, потърсихме за становище адвокат Адриан Илиев.
Адриан Илиев
www.Advocati.org
До скоро българското законодателство познаваше единствено неограничената отговорност по чл. 133 от Закон за задълженията и договорите(ЗЗД), която предполага „цялото имущество на длъжника [да по]служи за общо обезпечение на неговите кредитори“. С други думи, кредитополучателят е отговорен пред банката-кредитор за получения кредит с цялото имущество, което притежава: недвижими имоти, автомобили, други ценни предмети, акции, дялове от търговски дружества, влогове в банки, трудови възнаграждения, вземания от други длъжници;
Неограничената отговорност на кредитора (която включва цялото му имущество) беше факт включително и тогава, когато в полза на банката-кредитор е учредена например ипотека върху конкретен недвижим имот или особен залог върху притежавано от длъжника предприятие. При това положение ипотеката, особеният залог или друго обезпечение имаше единствено тази функция – да гарантира, че банката-кредитор ще има предимство пред останалите кредитори, в случай, че кредитополучателят не върне получения кредит;
След хармонизирането на българското с европейското законодателство в областта на ипотечните кредити, банките вече са длъжни да дадат право на кандидатите за банков кредит да избират между описаната по-горе неограничена отговорност по чл. 133 от ЗЗД и една нова за българското право отговорност, ограничена до обекта на обезпечението;
При това положение, ако кандидатът за кредит избере втората възможност, неговата отговорност се ограничава само до размера на даденото от него обезпечение и другото му имущество (ако такова съществува) остава недосегаемо за банката кредитор;
Създава се положение, доближаващо се до отговорността на търговските дружества с ограничена отговорност, които отговарят за своите задължения само до размера на своя капитал, но не и с имуществото на своите собственици (съдружници или акционери);
Пример
Да допуснем, че кредитополучателят дължи €50’000 и за обезпечение на кредита е учредил ипотека в полза на банката върху своя апартамент, който в този момент е оценен на €60’000. В резултат на последваща финансова криза обаче, кредитоискателят изпада в затруднение и спира плащанията, неговият имот е обявен на публична продан, като се оказва, че оценката му се е понижила до €30’000. И тук може да видим разликата между двете опции.
Неограничена отговорност
Ако кредитоискателят е избрал да отговаря неограничено по чл. 24, ал. 2, т. 2 от ЗКНИП, след като банката получи €30’000 от продажбата на имота, тя ще продължи да търси удовлетворение от друго имущество на кредитополучателя (други имоти, дялове, автомобили, депозити, заплата и т.н.).
Ограничена отговорност
Ако кредитоискателят е избрал новата възможност -да отговаря ограничено по чл. 24, ал. 2, т. 1 от ЗКНИП, след като банката получи €30’000 от продажбата на имота, той ще бъде освободен от всякаква по-нататъшна отговорност за получения кредит.
И преди да завършим – няколко думи отвъд отговорността. Най-добрият банков кредит винаги е бил този, който е поискан и получен в правилния момент, за удовлетворяване на правилните нужди и при съобразяване с актуалните материални възможности на кредитополучателя. Най-добрият банков кредит не би трябвало да достига до принудително изпълнение и поставяне на дневен ред докъде се простира отговорността на длъжника.
Вашият коментар